Хиляда и втората нощ, 2005
ГЛИНЕН СЪД
Човекът като глинен съд,
покрит с блестяща прясна глеч,
започва своя земен път
със стон и плач, със смях и реч.
Човекът гони цял живот
мечта, с душата си съзрял,
и влачи брачния хомот
със двойника си помъдрял.
Старее като глинен съд
с пропукана и сива глеч,
покрит с прашища в някой кът
от погледите надалеч.
В незнаен ден, в случаен час
се пръсва глиненият съд.
Тъй всеки миг един от нас
минава, стенейки, отвъд.
СЪЛЗИТЕ НА РА
Като сенки по небето
чезнат ладиите лунни
и отплува Ра, където
бди Озириз, в мрака буден.
Изток порти щом разтвори,
ще пролази скарабеят
и детето Ра ще стори
вдън тъми да занемеят.
Ще заплаче Ра обилно,
Нил водите ще разлее
и човешкото котило
сред сълзите ще люлее.
Вечността познал чрез бога,
щедрост взимам от реката,
но не знам дали ще мога
да се преродя в сълзата?
По небето бели мрени -
лунни ладии отплуват.
Мойте мисли уморени
Към отвъдното пътуват.
ИЗИДА
В Библос, казват, имало колона
и край нея бор издигал клони.
Бдяла тука лястовичка бяла
и защо ли тъжни песни пяла?
Казват още, тази малка птица
е била богиня хубавица,
Нил напуснала отдавна. Ето
и сега се стрелна към небето.
На Озирис вярната вдовица
и на мъртвите души царица
що ли търси тука уморена
в утро синьо, в залези червени?
А когато Ра, на Хор с окото,
изтъркулне на изток кълбото,
хубавицата Изида - птичка
ще лети след него сам самичка.
Вярна ще остане тя довека
на реката Нил и на човека
и напролет пак ще се завръща
Няма коментари:
Публикуване на коментар