Бела Дуда
На Дида
сладят сестрите щом се напълнят.
Що мартеници на бели мъниста
и ситни гроздове по калдъръма!
Рано напролет им режат косите
и стават ръце свити в юмруци.
Да лумнат после в зелено мислите ни,
да проснат сянка с очи на юруци.
И цяло лято хранят магесници,
които в пъшкули крият огнивото.
И крадва вятърът багрите есенни -
да обуздае силуета коприната.
С брада месечината рови огрена
и се пукват в съзвездия белите дуди.
Шепа черници в устните лепнат
и си с мечтите ни хубава.
Малък Сечко '2005 г.
София
Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар