Здравей, хлапе - приказки, 2007
Приказка за траките
"Търсете гроб на жена с жезъл
от неземна материя!"
Ванга
Било отдавна, много отдавна - три пъти по хиляда и още половината на хиляда преди ние да се родим.
По нашите земи живеели траките. Били високи и стройни конни воини, снажни и яки леяри и ковачи, упорити и издържливи житари и хлебари, бързоноги и далекогледи пастри. Красиви и умни били жените им. Волни и щастливи расли децата им.
Младежите си устройвали надбягвания с колесници, мятане на дискове, хвърляне на копия и кукерски игри. Девойките играели нестинарски танци върху огнени хармани. Парещите въглени пречиствали душите им и ги доближавали до бога.
В селището Даусдава живеели Трибал и Бендида, влюбени годеници, чиято сватба чакали всички в крепостта.
Но дошла страшна беда.
Огнен змей започнал да унищожава златна Тракия. Излязъл бил от Южното море, прогонен от по-лют звяр. Най-огромният кит на сърдития цар на океана удрял с опашка водите. Големи вълни прескочили вратите между океана и морето и залели островите край нашия полуостров. Много хора загинали.
Огненият змей с тътен разтърсил планините, с мощен трус разлюлял земята. Заспал вулкан се събудил и изригнал черни облаци и река от лава. Водите на Хебър, Арда и Тунджа се повърнали назад и удавили селата. Средногорската луда река се изпарила. Изворите и пресъхнали.
Траките и бежанците от юг, гладни и осакатени, търсели помощ. Плачели жените с умиращи на ръцете им деца. Старците скубели косите си и молели за спасение. Дори смелите мъже се смутили. Не стоял срещу тях смъртен враг да грабнат оръжие и да го победят.
Не се уплашил само героят Трибал.
Надянал той медните си доспехи, впрегнал конете в бронзовата колесница и призовал младите траки да се въоръжат за бой. Първи го последвали братята близнаци Македон и Магнес. Скоро отрядът бил готов за поход срещу змея.
Със сълзи Бендида и тракийските девойки изпратили момците, а майките им ги благословили да се върнат като победители. Трибал целунал красивата си годеница и повел войската към Странджа-Сакар. Знаел, че там ще се реши съдбата на Тракия...
Веднъж на всяко столетие великите архати от севщения град Калаха се опитвали да спасят човечеството и да повдигнат човешкия дух. И сега, сто години след заселването на траките на полуострова в Южното море, гигантите от Тибет изпратили великана Ескад да им помогне като го въоръжили с мощните сили на космическата енергия от Шамбала. Силен бил Ескад. С една ръка изкоренявал вековни дъбове. С две ръце премествал каменна кула. Устроил си великанът убежище в най-голямата пещера, надвесена над Тунджа, и пронизал с всевиждащи очи отсрещните височини на Страджа планина, където била гробницата на богинята котка. И зачакал. Знаел, че огненият змей ще бъде победен от великанска сила, божествена намеса и човешка хитрост...
Старият Химимонт, планината Странджа, криел в недрата си тайната на богинята котка. В тъмата на времето тя живеела на звезда от съзвездието Цефей. Нейният двойник като огледално отражение слязъл на земята с ято прелетни птици. Като светлина в мрака Бастете, така се казвала богинята, носела радост на богове и хора. Била облечена в златоткани дрехи и носела на главата си корона, върху която се поклащал златен орел, готов всеки момент да защити своята господарка. Златна маска с котешко лица скривала истинския лик на богинята и никой не бил виждал нейната красота, но всеки се пленявал от грацията и и се вслушвал в мъдрите и съвети. В ръката си Бастет държала вълшебен жезъл.
Богинята на нощта и завидяла за великолепието и човешката любов. С измама тя завела Бастет в недрата на Хемимонт, където имало гробница-тъмница. Куполовидно предверие с изображенията на звездата Мю и двуглавата костенурка отвеждало в скалната гробница. Вторият кат бил правоъгълна стая. На стените греели изсечени две слънца, четири луни и четири зори. Третият кат бил ромбоидна камера с малко езерце, в което се оглеждал Цефей. Без да подозира измамата, Бастет разглеждала с интерес богато украсеното подземие. А в това време Нощта я заключила с девет катинара, които никой смъртен не можел да отключи. Изрекла заклинание, пред което и Бастет била безсилна. Доволна, Нощта отлетяла при вечния Мрак.
Хилядолетия стояла безсмъртната богиня котка, погребана жива в недрата на Хемимонт, и чакала своите спасител, за да помага пак на хорта.
И този ден дошъл!...
Изморен от разрушенията, които нанесъл в земите на Тракия, Огненият змей спял дълбоко в южните поли на планината. От ноздрите му излизали пушеци. Люспестото тяло се припичало на яркото слънце и отдалече приличало на зелено възвишение с многоцветна гърбица. Но привидното му благодушие не заблудило хитрите траки. Вески носел дълъг кожен ремък и остър кол. Тихо се прокраднали до змея, заобиколили го, забили коловете около хъркащото чудовище, вързали здраво ремъците, преплели ги в гъста мрежа и оплели с нея спящия звяр. После се скрили зад планинските събери и приготвили копията и стрелите си за атака. Размърдал се змеят. Разлютил се. Започнал да къса ремъците, но болка пронизала опашката му. Стрелите и копията на траките го приковали към земята.
Дошъл ред на Ескад. Великанът събрал ведно реките Хебър, Арда и Тунджа и ги метнал като жилаво копие. Изсъскали трите реки и полетели срещу змея. Угасили огъня, бълващ от зъбатата му паст, замъглили безцветните му свирепи очи и го ослепили. Впили се с острието на сливането си в люспестото му тяло. Звярът ревнал ранен.
Сакар планина възликувала. Странджа чакала реда си. Вечната светлина и светлият ден, деца на Нощта, развалили магията на майки си. Древният Химимонт отворил пазвата си и пуснал от каменния си затвор жената котка. Заблестяла на слънцето златната Бастет. Озъбила се котешката и маска. Литнал златният орел от короната и и впил нокти и клюн в главата на змея. Изревало чудовището с още по-грозен рев и се замятало, но ремъците на хитрите траки го задържали, колкото трябвало. Богинята пронизала сърцето му с острието на своя неземен жезъл.
Зелена отрова изтекла от раните на мъртвото чудовище и попила в каменливата почва на предпланината да не ражда сто години. Бяла отрова като смъртоносен облак забулила планините да ги обезлюди за още сто години.
Почукала три пъти с вълшебния си жезъл богинята котка и спряла проклятието на отровата.
Траките съградили над гробницата на Бастет светилище и отдали почит на своито спасители.
Тракийските певци Орфей и Тамир грабнали лирите си и запели химн в прослава на свещената богиня, жена в образа на котка, химн за възхвала на силния великан Ескад и смелите траки. И когато химнът успокоил гордостта на героите в сланата битка, сладкогласите певци настроили лирите си за нежна песен. Струните и певците запели за братството между човеците. Песента дала помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда на всички траки за мирно бъдеще.
За трети път Орфей и Тамир нагласили струните на лирите си. Този път прозвучала сватбарска песен за Трибал и Бендидва, влюбените годеници, които в този ден се заклели в любов и вярност до гроб и станали съпрузи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар