Възлописи, 2018
Априлски камбани
Априлски камбани събудиха рано
тополите голи край лудата Яна.
Дан-дан! Дили-дан!
Полюшнаха кръгове леки водите
и трепнаха с вейки смутени върбите.
Априлски камбани прогониха мрака.
Крин-крен! Дили-ден!
Крайречните чаркове спряха да тракат
и никой не вдигна дюкянски кепенци,
и празни останаха стомни и менци.
Априлски камбани забиха тревога:
Донг-вонг! Дили-дон!
Народът въстана, възкръснал за бога,
за свят идеал и държавна обнова,
захвърлил теглото и робски окови.
Априлски камбани вестиха промяна.
Ликуващи звуци заляха мегдана:
Дин-дан! Дили-дан!
Омраза се стече от потните длани:
"Свободни ще бъдем! До смърт ще се браним!"
С Априлски камбани просветна зората:
Зън-звън!Дили-дън!
Европа съзря на пожара зарята,
вратата отвори за българи смели,
към бъдеще славно съдбата поели.
Априлски камбани запяват в душите,
когато разлистват върхари горите:
Дрин-дон! Дили-дон!
И днес Панагюрище, в слънце обляно,
Април възкресява с църковни камбани.
Бим-бам! Дили-дан!
Близост
Отново усещам тъй близо до мене
опората в твоето рамо
сред зимата бяла и лятно кипене.
Сега си
в сърцето ми
само!
Обичаш ме още в любовни куплети
и смееш се в куп епиграми.
Лудеем щастливи в интимни сонети.
Сега сме
поезия
само!
Разстояние
На сън разстояние ти си от мене
и чувам в душата си песен.
Искрящи снежинки избелиха мрака,
а изгревът светна, дочакан.
Лъчите прогониха Фата Моргана,
но моята мъка остана.
Снежинките в сняг се превърнаха всички
и в птици от филма на Хичкок.
Години минават. И пак януари
тъй близо до тебе ме свари,
че ти си до мен, както беше и снощи.
На сън разстояние - нощем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар