Мелика, 2005
ВСЪНЯВАНЕ
На Георги
Съкровище е, казват, любовта.
Сънуваш ли го, твоя ще е тя.
Сънувах злато и тракийски кон
по късна доба на Перперикон.
Навръх Гергьовден и по Еньовден
съзирах в мрака светлинка пред мен
над скритото имане да блести
край Луда Яна с мътните води.
Копах под дялан камък и кавак,
под крива круша, явор и в букак.
Поличба зърнах в образа на змей,
в хралуба меча скрил се да живей,
и кожа люспеста ми се яви,
и куче - върколак среднощен ви.
Съкровище е, казват, любовта
и всеки търси я накрай света.
Съкровището търсих ден и нощ,
сънувах кожена вулия, кош,
злато в казан, торба, сандък, гърне.
злато в казан, торба, сандък, гърне.
Сънувах го къде ли още не!
Имането кога копах, мълчах -
Потъва то, когато не мълчиш.
Предателства ме удряха във гръб
и остри клевети, и няма скръб.
И страдах аз, но двоен бе страхът
от ужаса да падна насред път.
Тъй цели нощи до първи петли,
когато нощ към утро превърти.
В очи дълбоки чудото открих
и къс от него в своите аз скрих.
Меда на твърди устни ме опи,
в жарта на топли длани се стопих.
И с бели перли - лунните сълзи
копнеж и блян в сърцето пропълзи.
От слънчеви лъчи събрах искри -
страстта на диаментите открих.
Сапфири от морето улових -
и вярност в любовта до днес пазих.
Съкровището търсих нощ и ден,
а то било е винаги до мен.
Сънувах те, сънувах те нощес!
Събудих се. До мен си ти и днес.
2002 г.
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА
На Румен Костов
Животът наметне ли нощното було
и светлият дух на земята угасне,
Мъжът и Жената в житейската кула
се любьт безумно, горещо и страстно.
От нежност прозрачна светлее душата.
Човешкият дух е разперил крилете
и носи се мирис на свежо мушкато
сред есен и зима, напролет и лете.
Но винаги в мрока присъства и трети -
Завистника жалък със ножа двуостър,
че грях е поникнал в сърцето му клето
и черният стрък е проникнал до кости.
Върти колелото живота чутовен
и спици заплитат житейската прежда,
върти се Доброто във танца любовен,
а Злото поглежда под смръщени вежди.
2004 г.
КЪСНО ЛЯТО
На Лидия Воденичарова
Чудна клонка жълти листи
светна в ореха зелен
слънчеви петна лъчисти
в сухия и прашен ден.
Жито в нивите се рони.
Тича босо лято вън,
тича между два сезона.
И сънуват сладък сън
грозде, круши неузрели,
дюли, ябълки... Нали
още в лято път поели
идат есенни мъгли...
По небето необятно -
океан бездънно син,
плава кораб - късно лято
сред вълни аквамарин.
Плава любовта крилата
сред житейски океан.
Младост моя, късно лято,
Няма коментари:
Публикуване на коментар