Небе на рамо - тетрастихон, 2017
Утро
Запявам, че люляци цъфнаха вън
и грее от изток зората.
Любов се възнася с черковния звън
на Маньово бърдо в гората.
Пробуждане
Из съня си потаен се лутам
в криволиците здрачни.
Някой с пръсти прозорците бута,
сякаш чукат кълвачи.
Потайности
Вечерният полъх листата раздвижва.
Отгоре луната лукаво примижва.
Дърветата стенат с любовни въздишки.
В бездънните дупки спотайват се мишки.
Светулки
Светли души са светулките тихи,
сини звезди сред тревите.
Мъки сърдечни и горест попиха
тъмните ями в очите.
Вечер
Притаи се сред клоните вятър.
Затрептяват повехнали листи.
И заглъхва вечерен театър
Няма коментари:
Публикуване на коментар