Здравей, хлапе! - приказки, 2011
ТРИТЕ ВЪЛШЕБНИЦИ
Веднъж Баба Марта, с червен сукман и бяла риза пременена, с червени чорапи и шарен пояс нагиздена се отбила в Панагора да зарадва децата с мартеници и да навести своите приятелки - вълшебници. Дабъл Ди я посрещнала с медени питки и вита баница. Заприказвали се и от дума на дума стигнали до Приказката за трите сестричета.
Торсия, Аспида и Дабъл Ди живеели с родителите си край брега на морето Негропонд и били щастливи.
Но се случила беда.
Морето издигнало гигантски вълни и заляло брега. Помело цветущи градове и села. Оцелелите се спасили с бягство. Земята се тресяла под краката им, но момичетата, повлечени в общия поток от бежанци, се отдалечавали все по-навътре в сушата, разделяйки се завинаги със своите татко и мама.
Когато се озовали в Панагора, не можели от ужас да говорят. Хората се смилили над изпокъсаните, издрани и уплашени деца и ги приютили. И добре направили, защото на всяко добро се отвръща с добро, особено когато си имаш работа с вълшебници, па макар и в крехка възраст.
Когато поотраснали, всяка от сестрите показала удивителни дарби. Ком възвърнали способността си да говорят, те благодарили на жителите на Панагора за добрината и им разказали за Потопа. Заживели сестрите уединено в скромна хижа досами гората, в която била Поляната на феите.
Една нощ при новолуние отишли на горската полянка, като внимавали да не стъпят върху феин дом във високата трева. Поклонили се на дърветата и всяка прегърнала израното от нея дърво. Поискали разрешението им и си взели по един прав клон. Прибрали се в хижата и отворили сандъчето, което пазели като очите си. В него били семейните реликви: Знамето, ножът Атаме, Кристалното огледало, Робите, Книгата и Свитъкът. С Атаме окастрили своите магически жезъли. На Торсия - от леска, защото била Гадателката. На Аспида - от тис, защото била Лечителката. На Дабъл Ди - от млад дъб, защото била Песенната чародейка.
И започнали в Панагора да стават чудеса.
Паднал от талигата Станчо Каруцаря. Не може да стане - повредил си кръста; не може да пристъпи - счупил е крак; не може да завърти глава - прищипал е врат. Отнесли го на ръце у дома и извикали Мора Билкарката. Каква отвара му дала - избелил очи, ще мре.
Дошла Аспида. Дългите и нежни пръсти обходили пребитото мъжко тяло, натиснали тук, изтеглили там, а после повили Каруцаря като бебе в бели чаршафи, напоени с благоуханни масла и балсами. Когато след три дни мъжът се пробудил, скочил пъргаво от постелята, сякаш не бил премаза и разглобен.
Всички похвалили Аспида. Само Моригайст и Мора я гледали с омраза и завист.
Случило се друго нещастие.
Пропаднало вдън земя детенцето на Нуша Вдовицата. Къде ли не го търсила злочестата майка! Цяла нощ не мигнал градът. Претърсили изби и тавани, горички и поляни, дерета и ями. Никъде го няма. Съмнало се. Глас не останал на Нуша да вика рожбата си. Потърсили детето при пчеларя и билкарката да не се е загубило в тяхното потайно обиталище. Нищо. Само в очите на Моригайст и Мора съзрели злобна радост.
Дотичала Лудата Аска и с жестове показала на вички да я последват. Завела ги в хижата на сестрите.
Торсия, облечена в златиста роба, извършвала тайнствени заклинания. Над огнището в меден котел врели нокти от жаба и очи от дъждовник под надзора на Аспида. Над глинена кукла се била надвесила Дабъл Ди и шептяла:
С храната на живота те натрих.
С водата на живота те спасих.
Але - хоп! Няма гроб!
Всички вперили очи в Торсия. Тя забила лесковия си жезъл в земята и се завъртяла около него като пумпал. Завихрянето било като вихрушка и златистият цвят на робата скоро прелял в червено като пламък. Хората онемели. В миг вихрушката утихнала и прорицателката казала:
- Търсете детето в Стрелец. В шарена циганска каруца с пауни на чергилото.
После, сякаш на себе си, продумала:
- Продадено е, горкичкото!
Отишли, претърсили и открили отвлеченото дете. Щастливата Нуша целунала ръцете на Гадателката и всички се радвали на късмета и.
Само Моригайст и Мора скърцали зъби от яд.
Зачестили злополуките в Панагора. Пропищи някой, че обрали дюкяна му. Оплаче се друг, че изчезнал картофът от нивата му. Пред прага си жена намерила прилеп и китка с червен конец.
Магия! Скоро починал мъжът и. Кокошките на Фаничкини се натръшкали по двора. Отрасналите прасета на Събо Касапина се гътнали без причина. Нощем някой се спотайвал под прозорците и се чувало врещене на козел.
Някой злобеел и хвърлял гнева си срещу добрите жители на градчето. Отчаяли се хората.
Кутията на надеждата лежала празна.
Влюбени в прадвата, трите сестри се изправили срещу Кривдата. Дабъл Ди облякла синята си роба, Торсия надянала златистата, а Аспида - зелената. Издигнали над хижата си вълшебния флаг, който като магнит събрал мъжете, жените и децата на Панагора и подвигнал духа им. Повели добрите вълшебници народа вдън гори Тилилейски, където в Самодивските гробища се спотайвали уплашените от народния гняв и силата на сестрите Мор и Мора, злите магьосници.
Битката била кратка.
Правдата победила.
Усмихнала се Баба Марта, доволна от чутото, па рекла:
- Човек сам избира съдбата си. Който копае гроб другиму, сам пада в него. Правдата очи вади.
Кимнала с глава Торсия и казала:
- Правият не се бои.
Съгласила се с тях и Аспида:
- Правият се смее, кривият се крие.
А Дабъл Ди добавила:
- Правдата планини премества.
Няма коментари:
Публикуване на коментар