Здравей хлапе - разкази за животни, 2016
Дробел очи има ли?
/Мартенски тревоги на котката Сузана/
Нарекоха я Сузана , а не Марта, макар че дъщеричката им я донесе в един мартенски ден, когато в Малкия двор се носеше песента на цъфтидренчето.
"Цъфти дрен! Цъфти дрен!"
Малката пита, голям ден,
голям ден!"
Котенцето беше бяло пухче, което се побираше в шепа.
- Персийска е! - категорична бе майката. - Вижте белите ѝ косъмчета колко са дълги! Ще я кръстим Сузана! Нали обичате флмите "Майор Вихър" и "Четиримата танкисти и кучето"? Помните ли паролата: "Най-лепше кащани со на плацу "Пигал". Сузана их любит только пожешеню"?
- Сузана! Сузана!
- Нашата Сузана е истинска звезда!
Котето израсна, прегръщайки кожухчето на Сивия вълк - играчка за куклен театър. Научи се да лочи мляко от паничка и да яде попара със сирене. И накрая - слиза и да се качва по Каменното стълбище.
Дворът я посрещна с учуденото скимтене на кучената Плиш и Плюм. Сузана се завря в муцуните им и това ги озадачи. Сигурно си мислеше, че са от една порода, защото не знаеше за войната между котки и кучета, а и палетата израснаха в избата в голям кашон и не познаваха кучешките си събратя. Харесаха се.
Скоро Сузана стана пълновластна господарка в Двора. През него вече не преминаваха други котки и котараци. Когато забременееше, не знаеха какви на цвят котенца да очакват. Тифани имаше вид на азиатски тигър. Черньо беше отзивчив и жизнерадостен бенгалец, който като майка си дружеше със старото вързано куче Дик Търпин. Дребосъчко беше чернобял със сладка муцунка, който спеше в прегръдките на Дик. Най-войнствена, наследила нрава на Сузана, беше бялата Вероника, която се разхождаше по корнизите и се люлееше на пердетата.
Сутрин след сън Сузана поглеждаше към висящия в ъгъла под тавана кафез с двете вълнисти папагалчета и се облизваше при спомена за канарчето, което измъкна през металните пръчки. Жалко, че папагалчетата бяха по-едри! Иначе и на тях щеше да види сметката.
После котката разглеждаше рибките в аквариума и се ядосваше, че и гупите, и живородките са толкова дребни. Няма да стигнат и за два зъба! Най-добре ще бъде да заеме позиция на сливата ренглота пред стълбището. Удобна позиция да посреща излитащите от гнездото лястовички.
Миналата година се хвърли от клона и улови едно от младите лястовичета. Стопанката и видя скока във въздуха, но докато притича, Сузана се почистваше от перата. Учителката и се скара и й се сърди дълго. Защо човеците не проумяваха, че всеки истински хищник преследва и улавя плячката си? Тя не беше като хрантутениците кучета, дето чакаха всичко наготово. Тя бе независима и смела котка - ловец.
Този ден Сузана се повъртя из избата, но там нямаше живо мишле и заслугата бе нейна.
С кого да закуси? Докато се качи по високия ствол на ореха, Сикорко ще отлети. Да се скрие в сянката на дюлята и да дебне врабчетата? От опит знаеше, че гъстите разкривени клони ще попречат да се промъкне незабелязано.
Примирена, Сузана се запъти към паницата с попара, оставено от стопанката до вратата на лятната кухня. Песента на едно чичопейче от върха на сливата още повече раздразни апетита ѝ. Пречеше ѝ и мартеницата, която децата вързаха на врата ѝ тази сутрин.
Какво като е месец март!
Снощи стопаните усукваха бяла и червена вълна и днес мартенички висяха на котките и гърдите им, на вишната и дюлята, дори на кучешката колиба в иззидания прозорец на зимника.
За здраве и берекет! Да няма змии и гущери! Да се отвори път на Слънцето! Хубави пожелания. Баба Марта е мъдра и добра старица, понякога капризна и лоша. Сузана никога не беше я виждала, но чуваше как хората си пожелават: "Да бъдеш червен от здраве. Да побелееш като Стара планина!" Тя и сега си беше бяла като сняг, а вързаната на шията ѝ мартеница и пречеше. Чудеше се защо хората на този ден си правят амулети с билки пъдачки, синьо мънисто и скилидка чесън. Само увоняват къщите! Било против уроки. Добре, ама защо ще носят мартениците чак докато видят щъркел и лястовица, кукувица или цъфнало дърво? После ще ги свалят и сложат под камък. Чудни хора! Стопанката е провесила на простора бяла и червена дреха. Уж е учителка, а и тя вярва в защита от градушки. Ще бодне лук в лехата, че на първи март и сухо дърво да посадиш, и то ще роди. Ще й каже да свали от шията ѝ мартеницата, защото и за нея, котката Сузана, този ден е важен и не иска да се задуши.
Сузана повлече наедрелия си корем към паницата с попара. Скоро щеше да роди своите котенца и беше готова на компромис. Ще яде от готовата храна. От паницата се носеше апетитна миризма.
Когато се наведе да опита, две очи я погледнаха от надробения хляб и сиренето.
"Дробел очи има ли?" - отскочи назад котката, но веднага носът ѝ сигнализира - риба!
В паницата имаше рибешка глава. Сузана посегна, закачи я с остри нокти и я извади с лапата. Облиза я да премахне миризмата на сладникавата попара и с настървение впи зъби в главата. Изръмжа предупредително - моя е! - и примижа от удоволствие. Не беше сама уловила рибата и нямаше да я изяде цялата, но сладко ще си похапне. Има остри кости, но поне е омекнала от топлата попара.
Сузана хрупаше с кучешките си зъби на хищник, а в корема ѝ шаваха готовите да се родят котенца.
Стопанката ще извади от килера куфара с атлазения хастар и ще постеле парче хавлиен плат. Ще сложи нейното родилно отделение зад печката да е готова. Сузана дояде рибята глава, лизна малко от попарата, пи вода, почисти с език и лапа муцуната си и внимателно се качи по Каменното стълбище.
Куфарът я чакаше. Чудно как жената е разбрала? Сигурно и хората четат мислите на животните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар