Панагюрище секрасте, секрасна!
"Трудът на съпрузите Георги и Дидка Гемиджиеви "Панагюрище секрасте, секрасна! Поглед към историята на града до Априлското въстание" е продължение на творческите дирения на първия от тях. Смъртта го грабна в момент, когато бе навлязал дълбоко в изследването на нови периоди от историческото минало на града. Непосредствен свидетел съм на работохолизма му и искрено се възхищавах се на голямото му усърдие. За него издирвателската и събирателската дейност бе не просто занимание, а кауза. Беше особено щастлив, когато открие нови сведения в библиотеките и архивите в София, Пловдив и другаде, които непрекъснато обикаляше като истински жрец на науката. Работеше всеотдайно, без да преследва каквито и да било кариеристични цели. Единственото му желание бе да допринесе с нещичко за историята на своя град, с който той се гордееше и който обичаше така силно.
Приживе Георги Гемиджиев успя да публикува само няколко отделни работи, които не даваха представа за грандиозния план, който си бе поставил - да обхване цялостната история на героичното селище и особено през възрожденската епоха, през която то заслужено си спечели уважението на целия български народ като "столица на Априлското въстание от 1876 година".
Чест прави на Дидка Гемиджиева, че се е опитала да събере всичко, което Георги Гемиджиев е оставил и заедно с това - със свои материали - да допълни не малко моменти от многовековното развитие на града до 1876 година. По този начин тя не само е изпълнила с достойнство своя дълг към покойния си съпруг, но в същото време прави голяма услуга на историческата наука като предоставя събраните от двамата материали."
Приживе Георги Гемиджиев успя да публикува само няколко отделни работи, които не даваха представа за грандиозния план, който си бе поставил - да обхване цялостната история на героичното селище и особено през възрожденската епоха, през която то заслужено си спечели уважението на целия български народ като "столица на Априлското въстание от 1876 година".
Чест прави на Дидка Гемиджиева, че се е опитала да събере всичко, което Георги Гемиджиев е оставил и заедно с това - със свои материали - да допълни не малко моменти от многовековното развитие на града до 1876 година. По този начин тя не само е изпълнила с достойнство своя дълг към покойния си съпруг, но в същото време прави голяма услуга на историческата наука като предоставя събраните от двамата материали."
доц. Милен Куманов
"Това е книга, родена от многолетната връзка на двама души - връзка сърдечна и духовно-интелектуална. Отиващият си от този свят оставя делото в ръцете на другия, а той предава завещаното на децата и внуците.
Така е било от векове в Панагюрище. Затова паметта в този и за този град е толкова силна.
Книгата сбира труда на двама родолюбци - различни по темперамент, с различен усет към фактите, но с еднакво предана обич към словото.
Заглавието визира едно от предполагаемите древни имена на селището, за да напомня за дългия културен и икономически друм, който то изминава до паметната 1876 година. Но написаното - с богатството от конкретни събития, обичаи и нрави, с наниза от теми и идеи, с пъстротъкания килим от имена и факти, с филигранното изброяване на старинни преписки и ръкописи, с историята за първите школски звънци - оправдава напълно днешното име Панагюрище.
А на читателите - приятен път в тоя отминал, но и толкова близък свят!
Така е било от векове в Панагюрище. Затова паметта в този и за този град е толкова силна.
Книгата сбира труда на двама родолюбци - различни по темперамент, с различен усет към фактите, но с еднакво предана обич към словото.
Заглавието визира едно от предполагаемите древни имена на селището, за да напомня за дългия културен и икономически друм, който то изминава до паметната 1876 година. Но написаното - с богатството от конкретни събития, обичаи и нрави, с наниза от теми и идеи, с пъстротъкания килим от имена и факти, с филигранното изброяване на старинни преписки и ръкописи, с историята за първите школски звънци - оправдава напълно днешното име Панагюрище.
А на читателите - приятен път в тоя отминал, но и толкова близък свят!
доц. д-р Юлия Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар