Панагюрски напеви, 2006
Зная, искрите са дяволи в ада на огъня,
мене обжарил,
огън божествен, запален отдавна сред онгъла
в дните пожарни.
Ех вие, дяволи, огнени дяволи!
Мургави българи бели славянки залюбвали
в нощите будни.
Огън разискрял простора и влюбени славеи
пеели сутрин.
Ех вие, дяволи, огнени дяволи!
Рогове свирели. Цвилели плахо жребчетата
там край конете.
Огън в аула превръщал момите, момчетата
в млади поети.
Ех вие, дяволи, огнени дяволи!
Светят искриците палави, мънички дяволи
с пориви бесни,
светят в тополите бели и в стройните явори,
в моите песни.
Ех вие, дяволи, огнени дяволи!
11.07.2005 г.
*Епод - вид лирическо стихотворение, в което дълъг стих се редува с кратък
ЗАВРЪЩАНЕ
Защо с бреговете оголени
реката ме среща от път?
Зелени пилони - тополите
на стража сега не стърчат.
Къде са и жълтите дрянове,
и пчелния рой в ранина?
Къде са предишните блянове
и залезната тишина?
Останах в детството немите,
окъпани в злато гори
и нощния поход, големите
и вечните шумни игри,
на Маньово бърдо бориките,
в шубраките конският зъб,
лалугерът скрит в чемериките,
хралупата в стария дъб
и зимни пързалки заскрежени
по стръмния дол в Драгулин.
В миражна мъгла са замрежени
и детство, и изгревът син...
Посрещна и днес Панагюрище
децата си с шарена сол,
с бухлати чемшири, с божурите
и звън в Драгулинския дол!
17.10.2005 г.
ПОД ДЪГАТА
Пак заблестяха смарагди безброй,
пояс господен се ширна.
Скупчени облаци на водопой
бързо подкара Ирида.
Пие дъгата и капки искрят,
слънчева ласка познали.
В златния купол на храма горят
цветните водни кристали.
Звън на камбани люлее града,
чува се тропот на коня -
Херос препуска с развята брада,
с траките славата гони.
Звън под дъгата отеква в Ройниш,
в дупчени камъни стари,
В гробни могили и бойни стени
чак до Висока чукара.
Свети окъпан дъбак в Русалин,
помни русалии пойни.
Сива грамада и Гроба един
славят Шишманови войни.
Звън под дъгата, копите порой
и Хвърковатата чета.
Къщите помнят посления бой,
носят следи от клането.
Нежност смирена обгръща града
и отшумява тъгата.
Нейде далече замина дъжда,
бавно стопи се дъгата.
05.08.2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар