Секрасно Панагюрище, Вадемекум, 2013
ПОЕТИЧНА ЖАД
Къде сте, о дни синеоки?
Дотегнаха черните нощи,
бездушни,
безхлебни,
без огън.
Жена съм и влюбена още.
Елате, о дни бързотечни,
че тегне ми сивата скука!
Жените сме влюбени вечно -
и вчера,
и днес,
там и тука.
Елате, о дни поетични!
О, творчески нощи лирични!
Изкуството с обич се ражда.
КРАСЕН
Когато върхарите дъбови
просветват над речния бряг,
лети
над скалистите гърбове
на птиците първия грак.
Подемат вика им
и урвите
на сънена
Средна гора,
а плиска в нозете и
щурата,
окъпана в злато река.
Ухаят тинтяви, божурища,
в руините бди крепостта.
Секрасте.
Блести Панагюрище.
Секрасна! Венец на света.
ПО СТАРИТЕ УЛИЦИ
Бродим унесено в улици, старите,
дето на крепост
приличат
дуварите.
Кротко спокойствие. Тихо безвремие.
Все по-далече от пошло съвремие.
В мекия въздух на галещи вечери
къщите кимат ни с дървени еркери,
с порти резбовани,
с мандала,
с гвоздеи,
с чудни камбанки авлигини, дроздови.
Все по-далече
от чалга
и крясъци!
Бисернобелите лунни отблясъци
леят сребро върху улици стихнали.
Бродим смирено из светлото минало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар