На Дида Гемиджиева,
дива светозарна
Над мен прелитна сянка на авлига -
трошица слънце по устните на утро хладно.
Разбуден ден, разсънен пан премигна,
чаша вино вдигнал - злато стародавно.
Роса порони скрежния си звън
и уморен, докосвам пак съня ти с устни.
Авлига някъде из мен, авлига някъде навън
възпяваше непостижимото изкуство.
24.11.2008 г.
Света Екатерина, Сопот
Няма коментари:
Публикуване на коментар