Лудоречие, 2010
ИЗГРЕВ
На изток мъглата,
обгърнала с пояс
снагата на голите чуки,
се плъзна смирено
в нозете им боси.
И утрото свежо се пукна.
Учуденопалаво,
слънцето сякаш
изскочи от пухено ложе
и с медени пръсти
разроши букака,
и злато в листата положи.
Зората се сипна,
трептяща и млечна,
сред лумнали нощни полуди,
измила очите
в простори далечни.
И Средна гора се събуди.
2007 г.
УТРО
От изток зората запали пожара
на утрото
в хладна топола,
пламтящият звън на листата
опари
и стресна стъблото и голо.
Разплиска денят
светлината в очите
на тъмните сенки в шумака,
а, влюбена още,
аз търся звездите
и гледам през прага
на мрака.
Но изгревът,
стопляща ласка и клад,
изглежда, че пак ме
пожали.
С гореща целувка дари ме,
с наслада
и с цветните длани погали.
2007 г.
ЗАЛЕЗ
На актьора Георги Радомиров
Слънцето
целуна
хоризонта.
Залезът оранжев оживя
с морскозеленикави озони
в тъмната вечерна синева.
После избледня.
И заревото
с багрите последни на деня
скри зад хоризонта ням
окото
с галещия поглед на сърна.
Августовска нощ,
изпепелена
в огъня на хиляди звезди,
немощно припадна
на колене
в нивите и топлите бразди.
2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар