По панагюрски 2
Добря сте ни дошле
/По време на евакуацията в Панагюрище през 1944г./
Вла̀зяй, братко! Кесерѝ главъ̀ пред вратнето да та не избабуняса гредъ̀та! Вакуиран си в мойто къщѐ, че градъ̀ са препълни.
Казвало са евакуация, ама нели съм си прос, ша ма прощаваш! Така си бъ̀брем ниа
в Панагюрище и добря са разбираме. Ша ни издеветѝшеш и ти, а̀ко си от Шоплука…
Седни сегъ,
Панайоте, да изпушим по един титюн! Ас серт не пуша. Мойте са яваш. Земи от
мойте!
А̀пнааме,
пийнааме. Да побъбрем сегъ за войнъ̀та. Ти сѝгур знаеш повече от мен, оти си
столичанин, ама и ниа от малките гладчета проумяваме що стая по светъ̀.
Наща майкя
България /Кой ли я пита?/ обеви войнъ̀ на Англия и Америка през декември 1941.
Рим, Берлин и Токио /два отпряд, един озад/ са на наша стърнъ̀. Източна
Македония и Беломорието са си наши. Оти да са плашим от някаква си
стратегическа артилерия? Тури едно черно̀ перде на пѐнджурчето, па си гледай
раата. Ляба е кът, ама свързваме двата края.
Та затова и
надодо̀а при нас софиянци и пловдивчане. Нема при нас еропла̀не, не сме и възел
на Жепето да ни бомбардират. Страшно нящо са бомбите. На секи чивяк му е мил
живота. Как да не додете при нас! Нали сме си ро̀днина. Я колко панигюрки
станаа софиянки. Идат уш на госте, па стане сглядата, че наще моми са у̀бави и
къщовници, ето ти – годеж. Затова ти викам, че панигюрци и шопе са си ро̀днина.
Виа „чѐкате“, ниа „ъ̀каме“, но сме си чисти българе. Затова си добря дошъл! Не
съ плаши, куга прелитат бомбандировачете, оти гонат румънския Плоещ за петрола.
Изкопал съм в зѝвникъ яма до дуварете. Там са крием при тревога. Треперяме
повече от студ, че зимата на четиресе и четвърта е върла.
Голям ужас,
викаш, сте брале в София. Тук е спокойно. За сички има място. И за о̀рата от
Министерството, и за музикантето от царския оркестър, и за кинаджиете. В неделя
ша свират в Читалището, а другата – в парка. Диригента настаниа у Кекови. Ша го
видиш колко е сербез, куга маа с ракъ̀та и сички свират по команда. А пѐтелките
на униформите блещукат същински звезди.
Да земе едно от
момчетата в музиката да си ареса момичето на доктура, дото заживя у Зумпалови.
Голяма убавица, ша знаеш, и свирела на пияно.
В килимето на
Ристьо Цоневски стовариа сичкото имущаство на софишкото кино. Изкопаа
скривалище под работилницата за по-сигурно. Чу са, че ша снимат кино при
дъскорезницата на Ба̀рето, та и наш Ваньо са писа артис. Зеле го, че е висок и
левент. Нека са прочуе момчето, че са бъ̀хте в тула̀рната за нищо пари
Комшейчето Петко са глави като вардианин чак на Колониите, дето вакуираа
софишкото радио. Де – що има складове в Панагюрище – пълни са с кожарска стока,
книги и на̀тур за училищата. С лекарства напълниа Свето Покровкото училище.
Досегъ̀ са броим
двнайсе ѝляде, от вакуациата насам гоним осемнайсе. Добря сте ни дошле! Ниа,
панагюрците, сме гостоприемни, ша знаеш.
Утре ша та вода
в „Бункера“. Боеджийчетата си додоа дома от месарницата и гостилницата на
площад Македониа. В Софията забогатяа, ама живота по-чини от парата, та си
додоа. Да опиташ бирата им, фарсѝ! И певачка има.
Откак е таа
вакуация, Панагюрище живнъ̀. Петър Манчов отвори модерна обущарница. И
мотоциклете карат с Паца, жена му. Сбират о̀рлека и пѐрлека, куга гръмнат из
градъ.
Във вилата на
даскал Михаил Савлеков са бил настанил зографин, художник де. Васил Стоило го
викат. Завчера поп Деян го венчал в Черковата „Свети Георги“, а после в къщата
на Гило Раков им свирил софишкия оргестър.
Къ̀рстьо Иванов,
шапкара от Пловдив, отвори шапкарница. Синовете му запалиа момчетията по
топката. Подбрале са най-а̀рните
да ги прават ритнитопковци. Футболисте им викат. Ей го Полето! Да ритат на
сеферлъ̀к. Ниа ша гледаме.
Ируковия рейс
секи ден оди до София. Връща са претъпкан. Надодоа артисте, генерале, депутате,
бръснаре, гостилничаре. Се отбрани о̀ра. С акъл. Прииждат и с влака от
Филибето.
Що нови
магазине, кръчмета и работилници са пръкна̀а в чаршиата. Ѐптен запърличахме на
град!
Що народ са
трупа, сащински кошер.
Еми в къщята що
стая! Нема да видиш скумро̀сани невести с ръ̀це под футите да си оратъ̀т по
вратните. Сяка бърза да скола̀са с ѐденето, с ляба, с качамака, па да метне
софралъ̀к на масата и нарани вакуираните. Ръ̀це и́ целуват от благодарнос. Да
са доплаче на чивяк.
Има ли за нас,
гладни и жъдни нема да остаяте. И живѝ, че бомбата е сташно нящо…
Гледам, клима ти
главъта. А ас сѐ ти джумо̀ла по панигюрски. Надух ти главъ̀та. Оратъ̀ ти, а ти…
Да лягаме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар