Похвално слово
за неуподобимата Дида
Струва ми се, няма да сгреша, ако заявя, че Дида Гемиджиева е най-виталната, най- щурата, най-артистичната сестра по перо от нашите съотечественички (ако употребя думата на Райна Княгиня за "съгражданки" и я отнеса към малкия, но славен кръжец на панагюрските поетеси). Иначе все пак Дида Гемиджиева и Рада Панчовска са си лика-прилика по дамския шик и особено по мерака си да носят прелестни шапки. Легендата твърди, че Рада имала около 40... Не знам точно, но по всяка вероятност и Дида е скътала в гардероба си не по-малко на брой капели. Трябва да признаем все пак, че Дида е по-смелата от двете, по простата причина, че има значение къде именно разхождаш необикновената си шапка - във Виена, в Париж, в пловдивския "Кючук Париж" или - в Панагюрище, историческия град на юнашките калпаци с левски знаци...
Знам, че тази вечер всеки от почитателите на светлата личност на Дида ще открои нещо изненадващо от портрета и. Затова аз си избрах дамската тема, предполагайки, че друг няма да положи акцент тъкмо върху нея. И така, Дида Гемиджиева е председател на Дамския литературен сало "Олга Брадистилова" гр. Панагюрище, една от първите инициативи на който бе Театър храм-паметникът в града да бъде кръстен на световната панагюрка Елена Николай. Дори само този факт доказва, че на Дида подчертаните дамски аксесоари наистина и подхождат!...
Неслучайно съм поканила към нейните приятелки тази вечер да се присъединим и ние от софийския дамски литературен салон "Евгения Марс", представителките на женското патриотично дружество "Райна Княгиня", както и потомката на големия сливенски род на учители и художници, г-жа Мария Кирова...
Второто важно за мен обстоятелство, свързано с личността на Дида е това, че тя е съпруга на Георги Гемиджиев, авторът на фундаменталната академична история на родния ни град от Освобождението до 1944 г., както и на още няколко незаменими исторически проучвания. Но Георги е и лиричен поет, верен събрат на своята половинка. Да не говорим, че двамата са родени в един и същи ден и година, следвали са обща специалност, че са истински духовни сиамски близнаци, посветени на литературата и историята...
Признавам си честно по панагюрски, цял живот съм им завиждала за това! И като знак за бялата си завист ще им подаря едно горестно автобиографично стихотворение, последното, което съм написала. С молба да го четата, не за да се натъжават, а като го мислят наобратно, като знак на това какви изключителни щастливци са всъщност!...
11 април 2010
И цикъла ПОЛУДИ
МОЛИТВА В ГРЕШНАТА ЦЪРКВА
На Дида и Георги - с обич
към споделеността на душите им!
Честита сапфирена сватба, астрални близнаци!
Господи, май цяла вечност
стоя на колене в грешната църква?
Трескавата скитница из Петербург, посмешището за децата,
облечено във офицерските одежди на мъртвия си мъж
(защото до полуда го обичала, повярвала, че се е преродила в него...)
Тя, юродивата светица Ксения
ме заплени със смахнатото си превъплъщение!
В екстази безответни, с очи незрящи в здрача
принасях страстни дарове и нежно плачех,
изпросвайки любов, стоях вкопана и предадена
на Воина със стиснатите устни, безпощадния.
Внезапно (като копие на Душевадеца
в човешкия ни жребий - все ненавременно)
посред молитвения унес, пред иконостаса
в любовната ми църква ме прониза лъч прозрение.
В последното , вечерното ми бдение
Бог ме наказа с непосилно отрезвление.
И проумях: аз цял живот съм призовавала
самия Арахангел на смъртта!
Така погинах в себе си,
Но не възкръснах във Любимия...
Катя Зографова
11 април 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар