Дида Гемиджиева

Събития

"Свраче плаче" с поощрителна награда от Националния литературен конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов”

Представяне на "Речник на панагюрския говор"

                                                           
                                                         ПО ПАНАГЮРСКИ

    
      - Пено-о, дома ли си, ма? 

     - Влазяй, влазяй, како! Сагичка ша дода. 

     - Дека си, ма? Що чиниш?

     От задната стая се появява Пена с побелели от вар ръце. 

     - О, како! Алосвам са от сабале около оджака. Бактисах. Наш Мито абер си нема от кащуване.

     - Пепел ти на езика, невясто! Не орати така за наш Мито! Ша та чуат ората и има да ви трапонясват. Мен кажи, ния сме си роднина. 

     - Аман и бактън от работа, како! Паднъ тулъ в огнището, та турих една баданъ около оджака. И кой да маа аргасилото? Пак аз амаллувам. И кадя е Мито? В “Бункера”. 

Пена заплаква, а зълва й я утешава:

     - Оти ревеш сагъ? Не са сурлосвай толкова. Наш Мито, ако е айманъ и патесник и да има адета да си попива, ама та обича. Ша му бъбра аз на Мито, ша му чукам лук на главъта. Ти, кака, не са баталясвай така! Гледай да не са исабиш. Я каква си са сбабичасала. Не си някоя цинцифуция, ама са докаросвай за пред ората. Как та гледат, така та пишат. Поплачи си, ша ти мине.

     След малко, успокоени, зълва и снаха пият кафе от леблебия и ръж. 

     - Како, добря че доде! То чивяк от работа не може да са куртолише. 

     - Пено, кака, от сабале нищо не съм туряла в уста. Я ми отбасай един басамак от ляба. Дай бунелки и залупците със сирене. Много ми са услажда у вас. 

     Пена принася и тънко нарязана сланинка, шарена сол и мешана туршия. Сипва по филджанче двойно припечена ракия и двете жени се гощават щедро по панагюрски.

Нагоре

Покана

Управителният съвет на фондация 

"Цоцорков род" - Панагюрище 

Ви кани на представяне на 

"РЕЧНИК НА ПАНАГЮРСКИЯ ГОВОР"

на 13 май 2015

Кино "Модерен Театър"

автори

Георги Гемиджиев

Боян Ангелов

Дида Гемиджиева

     "В Панагюрище доста правилно се говори българския език. Г-н Иречек споменува, че "езикът принадлежи към източното наречие и се отличава с особена правилност в самогласните и множество хубави стари изражения и фрази." Между каквито българе от другите страни на България да живеят, панагюрци си не изменят и не забравят говора, макар и да могат лесно да навикнат на други наречия и да изучават чужди езици."
Из книгата "Материали за описание на град Панагюрище и околните му села"

от Петър Карапетров - ЧЕРНОВЕЖД 

Община Панагюрище

Исторически музей - Панагюрище

Общинска библиотека "Стоян Дринов" - Панагюрище

Ви канят на официалното представяне на книгата на 

Георги Гемиджиев и Дидка Гемиджиева

"ПАНАГЮРИЩЕ СЕКРАСТЕ, СЕКРАСНА!"

/Поглед към историята на града до Априлското въстание 1876/

14 май 2015 г.

в Исторически музей - Панагюрище

Рецензенти: доц. д-р Милен Куманов

и докторант Десислава Костадинова

от БАН София

     "Трудът на съпрузите Георги и Дидка Гемиджиеви "Панагюрище секрасте, секрасна! Поглед към историята на града до Априлското въстание" е продължение на творческите дирения на първия от тях. Смъртта го грабна в момент, когато бе навлязал дълбоко в изследването на нови периоди от историческото минало на града. Непосредствен свидетел съм на работохолизма му и искрено се възхищавах се на голямото му усърдие. За него издирвателската и събирателската дейност бе не просто занимание, а кауза. Беше особено щастлив, когато открие нови сведения в библиотеките и архивите в София, Пловдив и другаде, които непрекъснато обикаляше като истински жрец на науката. Работеше всеотдайно, без да преследва каквито и да било кариеристични цели. Единственото му желание бе да допринесе с нещичко за историята на своя град, с който той се гордееше и който обичаше така силно.
     Приживе Георги Гемиджиев успя да публикува само няколко отделни работи, които не даваха представа за грандиозния план, който си бе поставил - да обхване цялостната история на героичното селище и особено през възрожденската епоха, през която то заслужено си спечели уважението на целия български народ като "столица на Априлското въстание от 1876 година".
      Чест прави на Дидка Гемиджиева, че се е опитала да събере всичко, което Георги Гемиджиев е оставил и заедно с това - със свои материали - да допълни не малко моменти от многовековното развитие на града до 1876 година. По този начин тя не само е изпълнила с достойнство своя дълг към покойния си съпруг, но в същото време прави голяма услуга на историческата наука като предоставя събраните от двамата материали."

доц. Милен Куманов

     "Това е книга, родена от многолетната връзка на двама души - връзка сърдечна и духовно-интелектуална. Отиващият си от този свят оставя делото в ръцете на другия, а той предава завещаното на децата и внуците.
     Така е било от векове в Панагюрище. Затова паметта в този и за този град е толкова силна.
     Книгата сбира труда на двама родолюбци - различни по темперамент, с различен усет към фактите, но с еднакво предана обич към словото.
     Заглавието визира едно от предполагаемите древни имена на селището, за да напомня за дългия културен и икономически друм, който то изминава до паметната 1876 година. Но написаното - с богатството от конкретни събития, обичаи и нрави, с наниза от теми и идеи, с пъстротъкания килим от имена и факти, с филигранното изброяване на старинни преписки и ръкописи, с историята за първите школски звънци - оправдава напълно днешното име Панагюрище.
     А на читателите - приятен път в тоя отминал, но и толкова близък свят!

доц. д-р Юлия Николова

Нагоре