Дида Гемиджиева

Здравей, хлапе! - разкази за деца 

/ритмическа римувана проза/, 2008

ПАНАГЮРСКИТЕ ГЕРОИ

     Започне ли буря навръх планината, възкръсва легенда до болка позната. Реката разказва със свойто порои кои са априлските главни герои. И чувам сред пристъпа страшен на воя:
     - Герои са всички, загинали в боя!
Пред мен оживяват картини батални с черешово топче и знаме витални на връх Каменица и Маньово бърдо, където градецът сражава се твърдо след десет щастливи триумфа свободни със светлото знаме и песни народни, с войвода Бенковски и конната чета.
     Героите в много са песни възпети, че с лъвските знаци момчета напети на спасовден кости положиха свети.
     Но гръм порази ли борика на Кукла, аз виждам червените пламнали рукли и чувам сред пристъпа страшен на воя:
     - Герои са всички на пламъка в зноя!
Априлският вятър отнасял далече димящата пепел и траурна вечер се мъчела страшното в мрака да скрие. Но писък предсмъртен в тъмата се виел.
В реката сърдито бучали водите и неми и черни стърчали върбите.
     Посечени трупове вънка на двора. Мучащи от ужас животни в обора. И живи дечица, открити в дерето, запрени в хармана да чакат клането. Проблясвал сатърът, тъмнеел дръвникът. И вопъл отчаян пак майка си викал. В невинната кръв се удавил мегданът. От страшната сеч потъмнял ятаганът...
     А десетгодишен аз бях, но си спомням как грабнахме хляба и пълната стомна, как жито укрихме под старата круша. Икона под пазвата баба ми сгуши и всички се юрнахме в дола на Мареш и скрихме се в буйния бурен на яра.
     Но турчин препускаше къмто гората и нещо опари ми мигом петата, но бягах ужилен, че ей я бедата - свирепият турчин отсече главата на моя комшия, а после жената до него полегна, убита горката.
     Как стигнахме Лисец не помня. Не зная и как съм се мятал от болки в замая. А гладни и жадни се нижеха дните. Но татко донесе от житото скрито и каза, че къщата вече я няма. На Джонгови също, на бай Докузана.
     Останахме живи, макар и страдалци. Един без пета е, а друг е без палци и трети трепери без крак гангренясал.
     И старци прегръщат и галят сираци. Оплакват сред нощите дните си кратки и млади вдовици под черни забрадки.
     Започне ли буря навръх планината, с реката разказвам за бунта, борбата и чувам сред тътена страшен на воя:
     - И живи страдалци са също герои!
     Та мисля си днеска на стари години: градецът геройски живя, не загина. За него се биха безстрашни юнаци под святото знаме и лъвските знаци.

Нагоре