Дида Гемиджиева

За автора

Художник: Стайо Гарноев

    

     Дидка Димитрова Гемиджиева, по баща Бозаджиева,  с литературно име Дида, има богата творческа биография.

      Родена в Панагюрище, тя носи в себе си гордия дух на Априлци и преклонение през природата, легендите и хората на Средногорието. Като ученичка в Пловдивското педагогическо училище, като студентка в Софийския университет "Свети Климент Охридски" - специалност Българска филология и като учителска пише стихове, издава ръкописни литературни листове, ръководи драмсъстави , участва в литературни кръжоци и клубове. Пише и поставя на сцена едноактни пиеси за Васил Левски, за Нешо Бончев и Марин Дринов. Саздава сценарии на рецитали за училищни и градски тържества, посветени на 24 май, 3 март и Априлското въстание.

     Публикува първото си стихотворение през 1961 година.
     След 35-годишна учителска дейност се отдава изцяло на писателското поприще. Става член на Съюза на свободните писатели в България. Нейни творби са включени в антологиите на съюза "Съзвездие" и "Светоусещане" и литературните сборници на общината. Ежегодно участва в националния конкурс за поезия за деца "Стоян Дринов" и печели награди. Има две трети награди от национален конкурс за разказ.
     Дида Гемиджиева е автор на осемнадесет книги.
     Поредицата за деца "Здравей, хлапе!" се състои от 6 книжки със стихотворения, приказки и разкази, адресирани за предучилищно и начална училищна възраст. Предстои издаването на сборник, обхващаш нови творби за деца и избрани творби от поредицата, със заглавие "Светлописи".
     За възрастните читатели Дида Гемиджиева твори лирически песни и разкази. Нейните седем стихосбирки: "Мелика", "Хиляда и втората нощ", "Панагюрски напеви", "Лудоречие", "Искрици обич", "Панагюрски панаир" и "Секрасно Панагюрище" са обединени от свещенодействието пред любовта към семейството, природата, митологията, историческата съдба на средногореца.  Разказите и са събрани в два сборника: "Чудеса по празниците" и "Авлига в дланите на светлината".  Характерното за всеки сборник е сюжетното свързване на разказите около преживяванията на главните герои: Велко с астралните му пътувания в миналото за първия сборник и Абисинеца, Учителя и Вдовицата със спомените за Африка, за Априлското въстание и войните въ втория сборник.
     Това разгръщане на сюжета и разширяване на композиционните рамки на разказа разкрива възможностите на авторката за реализация в по-мащабните форми на новелата и повестта.
     Като поет и писател Дида Гемиджиева реализира вродения си поетичен дар в нови форми. В мелическата си лирика тя е прецизна в класическите стъпки на хорея и амфибрахия, на дактила, анапеста и ямба, но създава и хайку поезия, и ритмическа римувана проза, и хайбуни, и рубаи. Това говори за непрекъснатото самоусъвършенстване и разширяване на творческия потенциал.
     По нейна идея и литературна реализация е издаденият от Историческия музей в Панагюрище "Панагюрски исторически календар".
     В съавторство със съпруга си Георги Гемиджиев и Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, Дида Гемиджиева става един от съставителите на "Речник на панагюрския говор", наръчник колкото трудоемък, толкова и полезен.
     Въз основа на събраните от съпруга и архивни мателиали и негови статии, след проучване на краеведческата литература за Панагюрище, Дида Гемиджиева написа книгата "Панагюрище - Секрасте, Секрасна!", отразяваща историята на родния и град до Априлското въстание, пречупена през погледа на филолога. Книгата бе одобрена с адмирации от редакторите доц. д-р Милен Куманов и доц. д-р. Юлия Николова, от журито на общинския конкурс за стимулиране издателската дейност на местни творци Георги Спасов и Митко Начев, членове на СБП, както и от широката читателска аудитория.
     Взискателната самокритичност и изпипването на художествените детайли издигат творчеството на Дида Гемиджиева на високо ниво.
     През 2013 година тя бе обявена за "Творец на Панагюрище".

Нагоре