Здравей, хлапе! - приказки, 2014
НЕКАНИГО НЕМОЛИГО
- Момчета, искате ли страшна приказка?
- Почвай, бабо! Не ни е страх...
Случило се преди да се родя. В Панагюрище още нямало минерална баня. Панагюрци ходели пеша по Пряката пътека до село Баня да се къпят в Горещата баня или в Студеното банче.
Страшно било да се върви по Пряката пътека. Да се изкачиш до Богородица и Пенчова чешма не било трудно, но да слезеш по сипеите и да минеш по тясната пътечка, било кошмар. Отгоре - ронливи скали, надолу - стръмна урва, по която се свличат камъни и пясък. Стъпиш ли встрани накриво, ще полетиш по сипея. Никой не минавал тук нощем. Само лисици и диви котки скитали в тези пущинаци в търсене на лалугери. Неизвестно кой от памтивека нарекъл Пряката пътека "Неканиго Немолиго".
Че има ли глупак да кани и моли страшното да се яви? Ами ако е върколак?
- Бай, бабо, да та не сряща мечка! - думали панагюрци и плюели в пазва.
Но ето какво се случило една вечер.
В кръчмата на Горната чаршия мъжете сторили облог. Басът предложил кръчмарят. Давал безплатно вино за цяла година на оня бабаитин панагюрец, който ще иде в полунощ по пряката пътека в Баня и ще сложи нишан нагерана край селото. Който се наеме, ама го хване шубето и се върне, ще заложи декар бостанче край Луда Яна. Тогава всяко панагюрско домородство имало парче земя край реката кое за тикви, кое за кръмно цвекло за стоката или захарна тръстика за петмез.
Шум изпълнил кръчмата. Всеки се хвалел, че може да иде, но никой не приемал облога.
- Страх ви е! - надвикал ги кръчмарят - Затова ще си плащате виното. От тази вечер не давам на вересия!
Тогава се изстъпил Пано Пастиря.
- Мен не ме е страх! Ще ида, ама вресиите остават!
- Дадено! - зарадвал се кръчмарят.
Речено-сторено. Плюли си на палците. Стиснали си ръцете.
Тръгнал Пано веднага щом наближило полунощ.
Голям страх пребрал - и на колене лазил, и по задник се тътрузил. Напредвал бавно, но уверено. Луната ту се скривал, ту надничала иззад облаците и тогава му било по-лесно да върви. Скоро чернилка заляла света.
Изведнъж от урвата се понесъл тайнствен шум. Нещо се катерело по сипея. Чудовище със светещи очи. Те горели в мрака като фарове.
"Мечката е!" - помисли си Пано и решително дръпнал спусъка. Чул се рев и тежко падане.
"Стръвницата е, дето отмъкна кравата на Доко Кацаря. Май я улучих. Добре, че от кметството ми връчиха револвера!"
Продължил Пано стъпка по стъпка по Пряката пътека без страх от тъмни сили. Стигнал първите къщи на селото. Поставил нишана на капака на кладенеца и пренощувал у банската си леля.
Сутринта и банци, и панагюрци видели нишана и отишли да одерат кожата на стръвницата.
От нея - ни следа! Само кървави петна по камъните и стъпки в пясъците към града.
Вечерта кръчмата на Горната чаршия била препълнена. Всеки искал да пие на вересия и да се порадва на храбрия Пано Пастиря. Мъжете се чудели, че не кръчмарят, а чиракът му стои зад тезгяха.
- Къде е? - попитали.
- Болен е! - смутолевил чиракът.
- Ех, завалията! Сигурно е болен, че загуби облога. Я да го видим! - рекли и влезли в собата, където заварили кръчмаря в леглото с превързан крак. Върху ивиците от срязания чаршаф на превръзката било избило кърваво петно.
- Ето я стръвницата! - досетили се пангюрци. - Много си алчен, кръчмарю! Ама ние ще ти додем дохаки!
Още същата вечер изоставили кръчмата на алчния чорбаджия и се пренесли в Долната чаршия. Скоро кръчмарят ударил кепенците.
Пано Пастиря спрял да пие и се оженил.
Пряката пътеко от Панагюрище за Баня и до днес носи името "Неканиго Немолиго", което ще рече: "Не го кани, не го моли!" Страшното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар